Химични вещества

Анкетна карта

Банкови сметки

Банкова сметка за такси по ПМС 136, санкции
и нак. постановления

Получател:
РИОСВ Стара Загора
IBAN: BG80 UNCR 7630 3100 1161 81;  BIC: UNCRBGSF;
Банка: УниКредит Булбанк - Стара Загора
*******
Банкова сметка на ПУДООС за Продуктови такси за масово разпространени отпадъци:
БНБ-ЦУ: BG30 BNBG 9661 3100 1390 01;  BIC : BNBG BGSD
*******
Банкова сметка за месечни отчисления по чл.60 и чл. 64 от ЗУО : 
IBAN: BG 77 UNCR 76303300000352  BIC: UNCRBGSF 
УниКредит Булбанк – Стара Загора
Основание за плащане:
чл.60 от ЗУО и чл.10,ал.1 от Наредба № 7/2013;  чл.64 от ЗУО и чл.23, ал.1 от Наредба №7/2013 г.
*******
Плащане на ПОС терминал във фронт офис на инспекцията
Приемане на всички видове трансакции с карти,
носещи логата на Visa, Visa Electron, V PAY, MasterCard и Maestro.

Информация

През 1976 г. в малкото италианско градче Севезо, в близост до Милано в резултат на промишлена авария става залпово изпускане в атмосферата на 2 кг. диоксин. Причина е нарушение на технологичния режим. Образувалият се облак с размери около 9 км се спуснал ниско над градчето. Над 1500 хектара от територията на гъстонаселената местност била напълно замърсена. Стотици хора получили обриви по лицето и тялото. Няколко хиляди семейства били евакуирани. Градът бил необитаем 16 месеца след аварията.
Възникването на подобна авария и наличието на различни стандарти по отношение на контрола върху предприятия, използващи или съхраняващи опасни вещества в страните членки на Европейската общност са основната причина Европейската комисия да предложи Директива за контрол на опасностите от големи промишлени аварии - Директива Севезо І, която след няколко години е изменена и допълнена с Директива Севезо ІІ.
Законодателните актове относно контрола на опасностите от големи аварии са известни под наименованието „Севезо“ и водят началото си от 1982 г. В съответствие с тях държавите членки са длъжни да гарантират, че обхванатите от разпоредбите им оператори разполагат с политика за предотвратяване на големи аварии. Операторите, боравещи с опасни вещества над определени прагове, трябва редовно да уведомяват гражданите, за които има опасност да бъдат засегнати от авария, да предоставят доклади за безопасността, да осигуряват система за управление на безопасността, както и вътрешен план за действие при извънредни ситуации. Законодателството задължава държавите членки да гарантират наличието на планове за действие при извънредни ситуации за околните райони и да предвидят мерки за ограничаване на последствията от големи аварии. Териториалното планиране трябва да бъде съобразено с тези цели.
През периода 2000—2008 г. броят на докладваните аварии намалява с 10 % въпреки нарасналия брой на предприятията. Това дава основание да се смята, че действащите законодателни актове „Севезо“ са допринесли за снижаване на вероятността от големи аварии при работа с опасни вещества и ограничаване на последствията от такива аварии. Този подход беше заимстван по цял свят.
Директивата обхваща около 10 000 стационарни промишлени обекта, в които се използват или се съхраняват опасни вещества в значителни количества, предимно в химическата и нефтохимическата промишленост, в складирането, както и в рафинирането на метали. От тях около 4 500 са обозначени като „предприятия с висок рисков потенциал“, т.е. изискващи по-строги процедури за докладване и контрол, отколкото останалите 5 500 „предприятия с нисък рисков потенциал“. Прилаганият подход се диференцира според нивата на контрол: колкото по-големи са количествата опасни вещества в даден обект, толкова по-строги са нормите (предприятията, работещи с по-големи количества, се включват в по-високо ниво на опасност, поради което подлежат на засилен контрол).
Според онлайн статистиката на Европейската комисия по време на 30-годишния срок на действие на директивата са били докладвани 745 аварии. Други 42 аварии са докладвани, но все още не са добавени към обществено достъпната база данни eMARS. Въпреки, че статистиката не е нито пълна, нито леснодостъпна, се счита, че 80% от авариите са станали в предприятия, обозначени като„предприятия с висок рисков потенциал“, а останалата част – в предприятия с нисък рисков потенциал. Според горепосочената статистика на Комисията докладваните аварии в тези 5 500 предприятия с по-ниско ниво на опасност са не повече от 5-10 годишно.
Тридесет и пет от случаите са докладвани доброволно от държави от ОИСР, които не са членки на ЕС. Броят на докладваните за една година аварии достига своя максимум в
периода 1996-2003 г. и оттогава намалява драстично. Не е ясно дали това означава действително подобрение в безопасността на заводите или просто е резултат от относително дългите срокове за анализиране и докладване на авариите от държавите-членки и сроковете за писмен превод след това.
Правителството на Република България е транспонирало директивата в глава седем, раздел I от Закон за опазване на околната среда и Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях. Компетентен орган за прилагането на законодателството е Министерството на околната среда и водите съвместно с представители на Министерството на вътрешните работи, както и такива от общинската администрации на чиято територия е разположено предприятието и/или съоръжението.Прилагането на Директивата в същността си е въвеждане на Система за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях. Извършва се класификация на обектите в които се съхраняват опасни химични вещества и смеси по критерии описани в Приложение № 3 от ЗООС и Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях .
През 2008 г. Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент приеха, Регламент относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси чрез който системата на ЕС беше адаптирана към възприетата от ООН нова международна класификация на химикалите (Глобалната хармонизирана система). Това, от своя страна, породи необходимостта от адаптиране на Директивата „Севезо“, тъй като нейният обхват се основава на предишната класификация на химикалите, която през юни 2015 г. беше  отменена с Регламента относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси. Настоящата адаптация даде възможност за усъвършенстване на някои аспекти от директивата, по-конкретно — по отношение на инспекциите на предприятия, публичната информация, участието и достъпа до правосъдие.
От 13.08.2012 г. влязоха в сила нови разпоредби, които целят повишаване на осведомеността европейците за потенциални опасности, свързани с дейността на химически предприятия, които са разположение в близост до тях. 
Тези разпоредби са част от техническата актуализация на Директивата "Севезо III", съобщават от Европейската комисия. Правилата влизат в сила от 2012 г, но държавите в ЕС имаха няколко години гратисен период, за да се подготвят за промяната.
Прилагането на директивата е задължително след 1 юни 2015 година.
Директивата "Севезо III" е основен инструмент в управлението на риска от промишлени аварии. Промените в документа отразяват променената класификация - европейска и международна, на химикалите. В директивата са заложени задължения за държавите да разработят планове за действие при извънредни ситуации за районите в близост до промишлени инсталации, в които се борави с опасни вещества в особено големи количества.
Техническата актуализация, която отразява новостите в класификацията на ЕС на химикалите, се съпровожда от следните положителни промени за гражданите:
- Подобрен достъп на гражданите до информация относно рисковете, произтичащи от дейността на съседни промишлени инсталации, както и указания какво да правят в случай на авария; по този начин ще се повишава и доверието в работата на съответните предприятия;
- По-ефективни разпоредби относно участието на заинтересованата общественост в проекти за териториално планиране във връзка с промишлени предприятия, които попадат в обхвата на законодателните актове "Севезо";
- Достъп до правосъдие за граждани, на които не е бил предоставен подходящ достъп до информация или до участие;
- По-строги стандарти за инспекции на предприятията с цел да се осигури по-ефективно спазване на правилата за безопасност.
Публичната информация относно рисковете вече трябва да бъде на разположение в електронна форма. Всички обхванати от разпоредбите предприятия ще трябва да предоставят сведения за начина, по който се подава сигнал за тревога, както и указания какво трябва да правят гражданите в случай на голяма авария.
При авария съответните органи ще трябва да уведомят всички лица, които има вероятност да бъдат засегнати, както и да съобщят какви основни мерки се предприемат за справяне с аварията.
Измененията в нормативните разпоредби относно териториалното планиране са свързани с въвеждането в плановете на подходящо безопасно разстояние между новите съоръжения и инфраструктура и действащите предприятия.
Когато властите и предприятията правят оценка на опасността от сериозни аварии и предприемат мерки за предотвратяването им, те ще трябва да отчитат по-внимателно вероятността от повишен риск вследствие на близост до други промишлени обекти и потенциалното въздействие върху съседни инсталации.
Европейската комисия включва нов член, за да гарантира „екологична справедливост“ – понятие, което се появи в Съединените щати през 80-те години на ХХ век и се основава
на движението за граждански права, възникнало 20 години по-рано, в което цвета на кожата, бедността и липсата на граждански права, а оттам и очевидната липса на „справедливост“, бяха тясно свързани помежду си. Същите принципи бяха включени в Конвенцията от Орхус от 1998 г. През 2006 г. беше приет регламент, с който се определят задълженията на институциите на ЕС. В своето становище относно този регламент, публикувано в ОВ C 117, 30.4.2004 г., стр. 52, ЕИСК подкрепи предложението, но изрази тревога относно тясното определение на „организации, които съдействат за опазването на околната среда“, тъй като „други организации с идеална цел, като профсъюзите, организациите на социалната икономика и социално- професионалните организации, сдруженията на потребителите и др. също играят важна роля за опазването на околната среда на местно, регионално, национално и европейско равнище“. Тази позиция е валидна и днес, тъй като е напълно правилно всички
елементи на организираното гражданско общество да участват във вземането на информирани решения по въпросите, свързани с това законодателство, и в гарантирането на съответната защита на здравето и безопасността на работниците и широката общественост, намираща с в непосредствена близост до тях, в случай на действителна голяма авария.